Видове риболов
Въдици
Въдицата спада към уредите за хващане с примамка и закачане. Тя представлява метална кука с контра.
- Волта – Това е въдица за попчета, която се състои от основна струна, наречена „майка“, бидема (тънка месина или въженце, с които се връзва въдицата към „майката“ ) и от 2 до 4 куки. Бидемите се привързват към майката, а в долния край се окачва тежест. На куките се поставя стръв, примамка.
- Яланкат – Това е въдица за илария и кефал. Състои се от майка, бидема, въдица, на която се слага стръв, поплавък и малка оловна тежест.
- Чепаре – чепаретата биват най-различни, в зависимост от вида риба, който ще се лови. Състоят се от майка, бидеми и кукички, на които се привързват перца от различни птици, играещи ролята на примамка. На края на майката се привързва тежест, която за улов на сафрид е обикновена, а за паламуд е по-тежка и с по-големи размери.
- Въдица с тралене – това са „многорожки“ въдици без стръв, с тежест на края на майката. Използва се, когато голямо количество риба се е събрала на едно място. Целта при риболова с въдица за тралене е да се закачи някоя част от тялото на рибата.
- Парагади – В зависимост от рибата, която ще се лови те биват различни видове. Парагади се правят за калкан, попчета, акула. На майката се навързват въдици с бидеми, а в двата й края – тежести. От тях към повърхността на морето чрез въже се прикрепват шамандури, наречени вехи. Преди да се разставят парагадите, на всички въдици се поставя стръв. Вехите служат като ориентири, тъй като парагадите понякога се вадят на другия ден. Чрез парагади, особено по Южното Черноморие, се ловят успешно есетрови риби.
- Влачене на воблери от лодка (тролинг) –подобно на чепарето, на куките се слагат малки воблери – силиконови рибки, а на метър-метър и половина се слага по-голям воблер с формата на едра риба. Така се ловят лефер и паламуд.
- Въдица на бомбарда (Обла плувка с антена, през които минава кордата) е метод за улов на зарган.
Мрежи за риболов
- Сетки –за улов на различни видове риби се използват сетки, които се различават по размера и устройството си.
- каиджийски мрежи- при тях окото на основната мрежа е 22 мм. Тези мрежи имат горна яка (въже, по което е пришита мрежата) с мантари (малки поплавъци) и долна яка с куршуми (тежести). От двете страни на основната мрежа са хванати по един пласт мрежа с око 159-200 мм. В двата края на каиджийските мрежи се привързват котви с шамандурки на повърхността на морето. Тези сетки имат височина 60-80 см.
- калкански мрежи – те са еднопластови мрежи с око 150-250 мм. На горната яка са мантарите, на долната – куршумите. В двата края са котвите, а горе шамандурите.
- мрежите за кефал, лефер, илария и др. пелагични риби са подобни на калканските, но размерите на окото варират от 25-35 мм и височината на мрежите е различна.
- скорчина – Това е мрежа за риболов непосредствено до брега. Скорчината е еднопластова, обикновено с височина 5 м. В двата си края тя е привързана към колове, които я държат отворена. Принципът на работа с нея е като при грибовете, но размерите й са по-малки.
- сетки за писия – това са трипластови мрежи, прилични на калканските, но с много по-малко око от тях.
Окото на различните мрежи е в зависимост от рибата, която ще се лови и обикновено е около 1/10 от дължината на рибата. Всички описани мрежи могат да се използват и като плаващи, ако се извадят тежестите от долната им яка.
2. Капаните в морето
- Далян (талян) – Далянът е уред за пасивен риболов с мрежи. Състои се от мрежен плет, наричан по Южното Черноморие авлия и „къща“. Мрежестият плет е опънат неподвижно от брега на морето в посока навътре като дължината му е 150-200 м., а височината колкото е дълбока водата. Той служи да препречи пътя на мигриращата риба и да я насочи към „къщата“ на даляна (същинския капан). Авлията свършва с въже, в страни от което са коловете от вътрешната страна образуващи къщата, която цялата е от мрежа с правоъгълна форма. Къщата се състои от двете страни на авлията, от „уста“ и „дюшеме“, а в двата края има торба. Вътрешните преградни стени на торбите са по-ниски от другите три странични и по-дълбоко във водата. Към подводни стени са пришити за всяка по отделно по една мрежа, чиито краища са привързани към торбите така, че да стоят хоризонтално. Те се наричат клинове на торбите и частично покриват отворите им. Преградната стена на устата при пролетен и есенен далян е махната от едната страна и се нарича врата на къщата. Тя сочи на юг или на север в зависимост от посоката на движение на пасажите. На пролетния далян е към юг, а на есенния-към север. Долната част на дюшемето, на средната преграда е наклонена малко нагоре към торбата. Направено е така, за да не може рибата, когато доплува до вратата на даляна, да се провира отдолу, а да се изкачи нагоре към торбите. Попадне ли веднъж в къщата, рибата трудно може да я напусне. Рибата от даляна се изважда като се повдига торбата и се изгребва с кепче.
- Винтер – това също е капан от мрежа под формата на кош, едното дъно на който представлява обратен конус. Влезе ли веднъж рибата вътре, не може да излезе по обратния път. Понякога винтерите се пускат поединично, но в повечето случаи серийно, като между тях се пришива малка мрежа, подобно на авлията. Винтерът в морето е потомък на старите кошове, плетени от върбови клонки.
