За Несебър

Брой жители на територията , обхваната от МИРГ
Според данните на НСИ общият брой на населението в Община Несебър, съответно населението обхванато от МИРГ Несебър – Месемврия към 31.12.2021 г. е 30 721 души. То е разпределено в 14 населени места в общината.
През последните 30 години населението на общината се е увеличило с около 24 % във връзка с интензивното развитие на стопанския туризъм в района.
Гъстотата на населението в Община Несебър е 64,9 човека/км2 и близка до тази в страната – 64,45.

Релеф 
Територията на Община Несебър обхваща части от Старопланинското и Бургаското черноморско крайбрежие. В Старопланинския сектор се включват части от Еминската планина (естествена преграда за проникване на студени въздушни течения от север) между долините на р. Двойница и р. Кошаревска. Южната и югозападна част на община Несебър е равнинна и се заема от широката и плоска долина на Хаджийска река и притокът ѝ Бяла река.

Бреговата линия е силно разчленена и разнообразна, с редуване на скални образувания и плажни ивици. Преобладава абразионния тип бряг. Профилът на бреговата линия е най-атрактивен с вдадените в морето н. Емине (най-източната точка на Старопланинската верига) и Несебърския полуостров. Най-разпространената форма по крайбрежието е пясъчната плажна ивица – в община Несебър тя се простира на площ около 1500 дка, вкл. 670 дка дюни. Дюните са не само характерен природен феномен, специфично и неповторимо природно местообитание, но и важна характеристика на крайбрежния ландшафт с голямо екологично и екосистемно значение. Пясъчните дюни в землището на Несебър са 5 на брой – с обща площ около тях 10 хектара. Там върху специфична екологична среда в продължение на векове са възникнали растителни формации от изключително редки храстови, цветни и тревни видове. Те са представители на така наречената псамофитна (пясъчна) флора, но някои от тях вече са в „Червената книга“ на България. Сред тях са: пясъчна лилия, равенски ериантус, морски ветрогон и морски ранилист. Освен тези характерни за дюните и пясъчните територии растения, има още редица красиви и интересни видове. Те също създават специфичен облик на отделните местности и са интересни за ботаниците. Сред тях са пясъчен мак, жълт пясъчен лен, пясъчна дзука, марзденията и други. Дюните край Несебър са обявени за природна забележителност още през 1976 г. от тогавашното Министерство на горите. По-късно пясъчните образувания влизат и в регистъра и кадастъра на природните феномени, изготвен по искане на МОСВ през 2001 г.

Въздух 
Като един от водещите компоненти на околната среда, управлението, опазването и контролът на атмосферния въздух следва да води до запазване качеството на въздуха в райони, в които то не е нарушено и подобряване в останалите райони. Опазването на атмосферния въздух се основава на принципите на устойчиво развитие и се извършва при условията и реда на Закона за чистотата на атмосферния въздух. В Община Несебър има пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Резултатите показват, че повечето от замърсителите – сероводород, фенол, амоняк и прах не се установяват. Епизодично се установяват серен диоксид, и азотен диоксид, но в концентрации значително под ПДК. До голяма степен това се дължи на липсата на големи производствени мощности и замърсяващи предприятия. Източниците на замърсяване за община Несебър са източници от локално значение – това са предимно автомобилния транспорт, производствената дейност на животновъдните ферми, депата за битови отпадъци и битовия и обществения сектор. 

Води 
Територията на общината Несебър спада към Бургаския хидрогеоложки район. Цялата територия на общината попада към Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг Хаджийска река с левия си приток Бяла река и на север, по границата с област Варна – река Двойница с десния си приток Курудере. На Хаджийска река, северозападно от село Тънково е изграден големия язовир „Порой“, водите на който се използват предимно за напояване. Територията на Община Несебър е сравнително бедна на повърхностно течащи води. Речният отток е с подчертано сезонен характер и малък по обем. Морската вода е едно от най-ценните природни богатства на общината. В сравнение с водите на световния океан, черноморските се отнасят към слабо солените. Рекреационните качества на морската вода се определят от благоприятния термичен режим, позволяващ удължаване на курортния сезон. Освен рекреативно, морската вода има и стопанско значение за общината. Черно море е с ниска соленост, а приливите и отливите му са почти незабележими, което го прави подходящо за къпане през летните месеци. Температурата му през лятото е умерена – рядко надвишава 28 ° С. Подпочвените води в Бургаската част на крайбрежната ивица са по-ограничени в сравнение със северното крайбрежие. Хидроложки проучвания са установили значителен обем от пресни подземни води в терасните отложения на река Хаджийска. Дебитът им в някои кладенци надминава 40 л/сек. В к.к. Слънчев бряг е открит термален извор, който до момента не се използва и е без приложение. Сондажът е на 1 250 м. дълбочина и с дебит 2 л/сек. Управлението на водите на територията на Община Несебър попада под юрисдикцията на Басейнова дирекция Черноморски район. 

Почви и полезни изкопаеми
Според картата на основните Агроекологични райони в България, рибарски район Несебър попада в района на чернозем-смолниците и канелените горски почви. Територията на Община Несебър включва няколко почвени типове: Канелени горски почви – те преобладават в землищата на гр. Обзор и на селата Козница, Раковсково, Приселци, Баня, Емона, Кошарица и Тънково. Алувиално-делувиалните почви са разпространени по долинните разширения на речната мрежа. Черноземи се срещат само в землищата на селата Тънково, Равда, Гюльовца и Оризаре – в долината на р. Хаджийска.

Блатните почви са разположени в землището на гр. Несебър. Срещат се малки площи солончаци в землищата на гр. Несебър и Свети Влас. Почвените ресурси предлагат ограничени възможности за интензивно земеделие. Най-благоприятни са условията за лозарство и овощарство. В териториите, където е застъпен чернозем може да се развива ефективно производство на зърнени и технически култури. Голяма част от земите на селскостопанския и горския фонд са подложени на ветрове и водна ерозия. Почвите в Старопланинската част на Община Несебър са подложени на водна ерозия – от средна до силна степен. Равнинната част на общината е подложена частично на ветрова ерозия. Почвеното замърсяване е функционално и териториално обвързано с интензивната употреба на минерални и синтетични торове за растителна защита в селското стопанство. Характерно за почвите в общината е тяхната засоленост в района на Несебър и Свети Влас. Община Несебър е бедна на минерално суровини ресурси. Разкрити са находища от локално значение за пясъци и чакъли – “Инджейско блато”. Находището се експлоатира по открит-кариерен начин. При с. Оризаре е разкрита кариера за глина. В близост до нея има изградена фабрика за тухли. При с. Кошарица има находища с незначителен запас на кафяв облицовъчен камък. В близост до Слънчев бряг има изоставена кариера за инертни материали.

Защитени местности 
Защитена местност ”Калината” – заливна, лонгозна гора, истински оазис, китка съхранила вековни ясени, дъбове, брястове и много храсти. На площ от 960 дка растат дървесни, храстови и тревни видове, декоративни и лечебни растения, включващи 75 растителни вида, от които 27 декоративни и 19 лечебни. С цел опазване на естествено находище на блатно кокиче и на уникално растително съобщество, местността е обявена за Защитената територия със Заповед № 1938/03.07.1970 г. на Министерството на горите и горската промишленост. Тя е от лонгозен тип, представител на обширните някога горски съобщества край някогашното Несебърско блато, от което до нас са достигнали около 75 растителни вида, 19 от които са лечебни, а 5 са с природозащитен статус. Най-ценният представител е блатното кокиче (Leocojum aestivum L), чието находище е на повече от 20 ха.

Защитена местност “Ортото“ – Запазена високостеблена гора, в която не са водени главни (възобновителни) сечи за повече от сто години, намираща се приблизително на три километра по въздушна линия от връх “Свети Илия”. Защитената местност “Ортото” (587,6 ха) e обявена с цел опазване на характерен ландшафт, естествени вековни смесени широколистни гори с богат видов състав и местообитания на редки растителни видове и съобщества. 

Защитената местност “Иракли” (42,3 ха) е обявена с цел опазване на типични крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове (пясъчна лилия и млечка, морски ранилист, пясъчна млечка, татарски млечник, морски ветрогон) и птици. Разположена е в землището на с. Емона, северно от Несебър. Района представлява ботанически оазис. 

Защитената местност “Смриките” (48,9 ха) е разположена в землището на гр. Несебър. Обявена е с цел опазване естествено находище на червена пираканта и включващото го растително съобщество. 

Защитената местност „Пясъчна банка Кокетрайс“ (760 ха) e обявена с цел опазване на характерна бентосна фауна. Разположена е в акваторията на Черно море.

Природни забележителности 
Природната забележителност “Нос Емине” (50 ха) е обявена с цел опазване на забележителни геоложки и ботанически обекти. 

Природната забележителност “Пясъчни дюни” е разположена в местността “Бабата” при КК ”Слънчев бряг”. Обявена е за опазване на уникални геоложки образувания. Природната забележителност “Пясъчни дюни” обхваща 5 пясъчни дюни в КК „Слънчев бряг“.

Население
По данни на НСИ общият брой на населението в Община Несебър / Рибарски район Несебър към 31.12.2021 г. е 30 721 души. То е разпределено в 14 население места в общината. През последните 30 години населението на общината се е увеличило с около 24 % във връзка с интензивното развитие на стопанския туризъм в района като концентрацията на населението е довело до обезлюдяване на територията във вътрешността на общината. Гъстотата на населението в Община Несебър е над средната за областта – 64,9 човека/км2 и близка до тази в страната ( 64,45 ). Преобладаващата част от населението в общината – близо 70 % е концентрирано в трите града в крайбрежната зона – Несебър, Обзор, Свети Влас и село Равда, което се дължи предимно на развитието на туризма в крайбрежните населени места. 

Дейности, свързани със секторите на рибарството и аквакултурите. 
В Територията на Община Несебър се отчитат две основни икономически активности – предоставянето на туристически услуги и риболов и преработка на риба. Броят на заетите в сектор туризъм и услуги е над 75% от общо заетите лица на територията. Това се обуславя от географското разположение на територията, близостта до Черно море, традиционният поминък на територията в миналото и настоящия интерес на българските и чуждестранните туристи към този край. Секторът на туризма и свързаните с него услуги дават 85% от приходите. Рибарският сектор на територията на община Несебър осигурява традиционен за този край поминък и дава специфичен облик на други сектори – например ресторантьорство, туризъм и др. Повече от 300 са риболовците в територията, за които риболовът е основен поминък. В сравнение с други общини край Черно море, в Несебър секторът на аквакултурите едва сега набира скорост, но има тенденции и предпоставки за развитие в близко бъдеще. Застаряването на хората, занимаващи се с риболов, както и конкуренцията на рибни продукти и аквакултури, внесени от други страни сериозно застрашават този сектор. Необходими са сериозни инвестиции и подпомагане на територията и на рибарската общност с изграждане на капацитет, обмяна на опит и демонстриране на добри практики от други територии. Необходимо е по атрактивен и увлекателен начин да се създаде приемственост между рибарите и младото поколение, така че този древен занаят и вековни традиции да не се изгубят, а да се запазят и популяризират, защото са част от цялостния облик на територията. В територията на МИРГ успешно се развиват 7 мидени ферми, който разнообразяват местната икономика. От гледна точка на критерия „наличие на критична маса хора” територията на МИРГ Несебър – Месемврия напълно отговаря на изискванията и има отлични предпоставки за успешно прилагане на местната стратегия за развитие. От гледна точка на разбирането за устойчиво развитие на рибарските области по смисъла на регламентите на ЕС, природните ресурси на територията на МИРГ са изключително благоприятни за диверсификация на социално-икономическите усилия в посока, която компенсира негативите от промените в рибарския сектор и ще води до намаляване на натиска върху естествените ресурси.

Територия и водоеми в рибарския район 
Територията на МИРГ Несебър – Месемврия е крайморска територия, в която има наличие на 1 500 дка плажни ивици, включително 670 дка дюни. Старото пристанище на Несебър (в южната част на стария град) има регионално значение. То се използва за приставане на риболовни кораби, пътнически превози и развлекателни туристически пътувания. Изграждането и/или модернизирането на яхтеното пристанище е от изключителна важност за община Несебър. На територията на курорта св. Влас е разположено второто яхтено пристанище в общината. Крайно належащо е изграждане на пристанище в гр. Обзор, където до момента няма изградено такова и това е сериозна пречка пред развитието на рибарския сектор в града. Основният водоем е Черно море, който е основният двигател и ресурс в развитието на Община Несебър. Морската вода е едно от най-ценните природни богатства на общината. Рекреационните й качества се определят от благоприятния термичен режим, който в съчетание с добрите климатични фактори позволява сравнително дълъг курортен сезон. В Община Несебър се намира уникалната местност Иракли до с. Емона, където са запазени типични крайбрежни хабитати на редки и застрашени растителни видове и птици. 

Язовири:

• яз. Порой;
• яз. Ахелой.

В територията има изкуствено създадена водна площ на мястото на бивша кариера за пясък в двете й гнезда западно от КК “Слънчев бряг”.

Крайбрежието на Черно море и басейните и устията на реките в територията имат важно значение за съхраняване на биологичното разнообразие в района. 

Риболов и рибовъдство
Риболовът е вековна традиция в Рибарски район Несебър – риболовът е бил средство за поминък и оцеляване. В територията се извършва любителски риболов, полу-любителски риболов и промишлен риболов. Осъществява се по традиционен начин – с малки рибарски лодки основно от собственика – рибар, както и чрез големи плавателни съдове с екипаж. Официално по данни ИАРА в акваторията на Черно море, в близост до Община Несебър функционират 7 мидени ферми. Риболовът и рибовъдството имат голямо икономическо и обществено значение за района. Освен че ежедневно зареждат местните заведения и ресторанти с прясна морска риба, те са и част от усещането за специфичен морски туризъм. В територията риболовът продължава да се практикува ежедневно и да дава прехрана на много семейства. Търговията с уловената риба е чрез директна продажба – на търговци или на хотелиери. Във вътрешните водоеми на Община Несебър няма регистрирани обекти за отглеждане на сладководна риба или други водни организми.

В рамките на Община Несебър няма законово регистрирани и функциониращи рибни пазари, борси или центрове за директна продажба на риба и морски продукти. Рибарската общност многократно е заявявала необходимостта от създаване на такава рибна борса или рибарско тържище с необходимото оборудване, регламенти и санитарно-хигиенни условия. Това е необходимо с цел да се отстояват единни пазарни цени от рибарите и да се задържа добавена стойност в рибарската общност, а не да се измества към търговците и прекупвачите на риба. 

Специализирани рибни стопанства
В акваторията на Черно море, в рамките на Община Несебър функционират 7 мидени ферми. Реално функциониращите преработващи предприятия за риба и рибни продукти за територията на община Несебър са 3 броя. Целия рибарски улов, който рибарите не успяват да продадат за директна консумация се предоставя на местните преработвателни предприятия и по този начин цикъла суровина – краен продукт се затваря.