Прецеждащи риболовни уреди

Гриб – Това е мрежа, която в двата си края е по-тясна, а в средата се оформя като торба с две крила с напречни, добре оформени гредички, наречени равдости. Към тях се привързват тегличните въжета – чимите. Горе и долу грибът завършва с въжета наречени яки. На горната яка се привързват поплавъците, а на долната яка – тежестите. Окото на мрежата на торбата е задължително по-малко от това на крилата. С гриб се прави риболов непосредствено до брега – до плажове, устия на реки и акватории, където дъното е песъчливо. Името „гриб“ идва от действието на уреда – когато се изтегля към брега, той изгребва всичко по пътя си. Размерите на грибовете са различни, но принципът е един.  Мрежата се нарежда в лодка, като единият край на чимите се задържа на брега. Когато лодката се придвижва навътре, мрежата се пуска в дъга откъм страната, от която се очаква да дойде рибата. Щом лодката достигне брега рибарите хващат тегличите на въжетата посредством белепите (малки дъски с въженца) и изтеглят мрежата на брега. При изтеглянето, снабдената с тежести долна яка на гриба се влачи по дъното. Оградената с крилата риба влиза в торбата и се изтегля на брега. Ловенето на риба с гриб по нашето Черноморие е сезонно, като от ранна пролет до края на юни се лови карагьоз, цаца и сафрид, а от началото на септември до края на ноември-паламуд и сафрид. Макар че днес няма стопанско значение, грибът все още се употребява за риболов.

Трал – Тралът се внедрява по българското Черноморие през 1954 г., и то само като дънно средство за улов на риба. В първите години, обикновено през зимните месеци, с него се ловят само калкани, ватос и по-рядко есетрови риби. По-късно е конструиран и внедрен за риболов и пелагичният трал, който в момента  е основното средство за корабен риболов. Тралът е мрежена торба, обикновено двупластова, дъното на която е от по-ситна мрежа. “Устата” на трала  се отваря вертикално чрез дълбоководните поплавъци, наречени кухтили, завързани за горната яка, и тежестите, закрепени на долната яка. Хоризонтално и странично тралът се отваря благодарение на така наречените трални дъски – плоскости, насочени така, че да отварят „устата“ на трала и странично. Тралът се спуска и изважда с две стоманени въжета, наречени ваери. Корабите, работещи с трал, се наричат траулери. Те са снабдени с мощни машини, специална трална лебедка и техника за откриване на пасажи. Обикновено на кърмата има улей, наречен слип, през който се спуска и вади тралът. На борда има хладилни камери за съхранение на уловената риба. С трал се лови почти всякаква риба. Траловете са различни по големина в зависимост от мощността на кораба. Основните видове трал са  пелагичен и дънен. С пелагичен трал се ловят риби, обитаващи морето над дъното. В началото се е използвал предимно дънен трал, особено при струпвания на калкан, но след въвеждането на пелагичния трал започва ловенето на карагьоз, хамсия, сафрид и други пелагични риби. Днес най-често уловът е трицона.

Хрилни мрежи и други подобни мрежи – Хрилните мрежи и заплитащите мрежи са поредици от единични, двойни или тройни стени от мрежи, разположени вертикално, в близост до повърхността, на средна дълбочина или по дъното, в които рибата се заплита или захваща.

Проект: Създаване на платформа FishWeek.eu за промотиране на рибарските територии, продукти и занаяти и организиране на рибен фестивал, Договор № BG14MFOP001-4.037-0005-C01. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Европейския фонд за морско дело и рибарство чрез Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020г.

Главна цел: Изпълнението на проекта ще допринесе за постигане на Приоритет 2 „Диверсификация на икономическите дейности и подобряване на качество на живот в територията“, както и на Специфична цел 2 „Подобряване на качеството на живот и услугите за населението“. С реализацията на проекта ще се създаде нова услуга за рибарската общност в територията на МИРГ Несебър – Месемврия, която ще бъде в пряка полза на рибарите и на населението от територията, на останалите рибарски общности в България, и на свързаните с тяхната дейност институции и структури в държавата. 
Бенефициент: СНЦ Сдружение „Иновации и технологии за бъдещето“

Обща стойност: 145 250.00 лв., от които 123 462.50 лв.
европейско и 21 787.50 лв. национално съфинансиране.
Начало: 07.03.2022г.
Край: 07.07.2023г.

FISHWEEK © 2024. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.

FISHWEEK © 2024. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ.