Мрежи за риболов
- Сетки –за улов на различни видове риби се използват сетки, които се различават по размера и устройството си.
- каиджийски мрежи- при тях окото на основната мрежа е 22 мм. Тези мрежи имат горна яка (въже, по което е пришита мрежата) с мантари (малки поплавъци) и долна яка с куршуми (тежести). От двете страни на основната мрежа са хванати по един пласт мрежа с око 159-200 мм. В двата края на каиджийските мрежи се привързват котви с шамандурки на повърхността на морето. Тези сетки имат височина 60-80 см.
- калкански мрежи – те са еднопластови мрежи с око 150-250 мм. На горната яка са мантарите, на долната – куршумите. В двата края са котвите, а горе шамандурите.
- мрежите за кефал, лефер, илария и др. пелагични риби са подобни на калканските, но размерите на окото варират от 25-35 мм и височината на мрежите е различна.
- скорчина – Това е мрежа за риболов непосредствено до брега. Скорчината е еднопластова, обикновено с височина 5 м. В двата си края тя е привързана към колове, които я държат отворена. Принципът на работа с нея е като при грибовете, но размерите й са по-малки.
- сетки за писия – това са трипластови мрежи, прилични на калканските, но с много по-малко око от тях.
Окото на различните мрежи е в зависимост от рибата, която ще се лови и обикновено е около 1/10 от дължината на рибата. Всички описани мрежи могат да се използват и като плаващи, ако се извадят тежестите от долната им яка.
2. Капаните в морето
- Далян (талян) – Далянът е уред за пасивен риболов с мрежи. Състои се от мрежен плет, наричан по Южното Черноморие авлия и „къща“. Мрежестият плет е опънат неподвижно от брега на морето в посока навътре като дължината му е 150-200 м., а височината колкото е дълбока водата. Той служи да препречи пътя на мигриращата риба и да я насочи към „къщата“ на даляна (същинския капан). Авлията свършва с въже, в страни от което са коловете от вътрешната страна образуващи къщата, която цялата е от мрежа с правоъгълна форма. Къщата се състои от двете страни на авлията, от „уста“ и „дюшеме“, а в двата края има торба. Вътрешните преградни стени на торбите са по-ниски от другите три странични и по-дълбоко във водата. Към подводни стени са пришити за всяка по отделно по една мрежа, чиито краища са привързани към торбите така, че да стоят хоризонтално. Те се наричат клинове на торбите и частично покриват отворите им. Преградната стена на устата при пролетен и есенен далян е махната от едната страна и се нарича врата на къщата. Тя сочи на юг или на север в зависимост от посоката на движение на пасажите. На пролетния далян е към юг, а на есенния-към север. Долната част на дюшемето, на средната преграда е наклонена малко нагоре към торбата. Направено е така, за да не може рибата, когато доплува до вратата на даляна, да се провира отдолу, а да се изкачи нагоре към торбите. Попадне ли веднъж в къщата, рибата трудно може да я напусне. Рибата от даляна се изважда като се повдига торбата и се изгребва с кепче.
- Винтер – това също е капан от мрежа под формата на кош, едното дъно на който представлява обратен конус. Влезе ли веднъж рибата вътре, не може да излезе по обратния път. Понякога винтерите се пускат поединично, но в повечето случаи серийно, като между тях се пришива малка мрежа, подобно на авлията. Винтерът в морето е потомък на старите кошове, плетени от върбови клонки.
3. Заграждащи риболовни уреди
- Фустанели – с тях са започнали да ловят риба в края на 19 век. Тези плаващи мрежи се пускали и вадели с гребни лодки, наречени аламани. Те били с 4-5 чифта гребла и двуостри за по-голяма маневреност. Фустанелите са с дължина 300-350 м. и височина до 35 м. На горната яка са вързани поплавъци от корк, а на долната част са поставени халки, през които преминава стингата-въжето, с което се прибира долният край и по този начин се затваря рибата вътре в мрежите.
Когато се открие пасаж, лодките пускат мрежите и започват да го заграждат. Щом рибата е заградена започва стингаренето – опъването на въжето, преминаващо през халките на долната яка. Когато всичко е добре обрано и рибата е в мрежите, започва прехвърлянето й в аламаните. Този риболов изисква много усилия и синхронизиране на действията на всеки член от екипажа. - Гъргър – той е риболовен уред подобен на фустанелите, но размерите му са много по-големи. Името „гъргър“ идва от звука, който мрежите издават при спускане и вадене от морето. Дължината на гъргъра надхвърля 800 м., а височината достига до 90 м. Спусната във водата, мрежите на гъргъра представляват стена с горна и долна яка. Те са със стоманени въжета като на горната яка са поплавъците- кухи, обикновено двулитрови кълба, а на долната-тежестите и металните халки, през които минава въже (стинга), с което гъргърът се затваря отдолу. Целта е пасажът да се загради , след това да се затвори със стингата долната част на мрежата и да се прибере рибата.
В България риболовът с гъргър датира от 1924 г. В началото гъргърът се е спускал от две лодки аламани, но този начин е просъществувал до средата на XX век. Тогава е въведен сейнерният риболов с гъргър по така наречената „еднокорабна система“. Риболовен кораб-сейнер спуска сам гъргъра, който е неколкократно по-дълъг и по-висок от този при аламаните, загражда пасажа, стингари с помощта на специална лебедка и изтегля на палубата мрежите с рибата. Уловът с гъргър е по-богат, а трудът по-лек. Успоредно с въвеждането на сейнерите се въвежда и тралният риболов.
